Росица Копукова – Болгарская поэтесса

image Дорогая редакция! Вы не обходите вниманием поэзию, это похвально. Но часто Вы говорите своим читателям, что надо знать и изучать культуру, историю страны, в которой мы живем. Конечно, прочесть произведения Ив. Вазова, Хр. Ботева, Димчо Дебелянова несложно, они есть в любом учебнике. А вы расскажите о живых, современных авторах!

Нина Добринова, пенсионерка, г.Петрич

Уважаемые читатели, мы согласны со мнением г-жи Добриновой. Как раз представляется случай познакомить Вас по совету нашего автора – Натальи Ерменковой – с болгарской поэтессой Росицей Копуковой. Своим соотечественникам она известна как журналист, педагог, человек широких интересов и глубоких по анализу суждений. В ее прозаических и поэтических строках – богатый жизненный опыт, тонкие наблюдения, лирика и философия.

Мы сочли правильным предоставить место хорошим болгарским стихам, чем неудачным переводам.

Приятного Вам чтения!

“Русская газета”

НА МАМА

Година и половина след смъртта и

Каза ми чрез глас на контактьора,
Че ще идваш винаги при мен,
Щом получиш разрешение отгоре,
В онзи, другая, астрален ред.

Да те разпознаваме с баща ми
Като шум и като светлина.
Малко е. Не можем да говорим.
Тук-таме явиш ни се в съня.

Как да кажем, че това ни стига?
Ти самата беше божи дар.
Знам, че идваш и че ни обичаш
Като дух във твоя дом-олтар.

Знам и пак благодаря на Бога.
Моя най-любима на света.
Но и Господ знае, че не мога
Спомена за теб да залича.

И че исках да си вечно жива,
Вечно млада, моя и добра.
Не е честно, толкова красива
Беше, скъпа, ала остаря.

Знам, че исках аз за теб безсмъртие
И че ранна бе за мен смъртта.
Имах тебе — свише милосърдие
И не исках да се разделя.

Казваш ми, че нейде си щастлива.
Сигурно. Ти бешe светлина.
Беше моя приказка любима.
Незавършена.Недоразказана. Една.

09.02.2003 г.

АЗ ИСКАМ

Аз искам да напиша хубав спомен,
На бъдещето да го завещая,
На този свят — вълнуващ и огромен
И нека той остане за накрая.

Да събера по гари и летища
Най-хубавите мигове от срещи,
Където радост ражда се от нищо,
А в срещите — се ражда и надежда.

Аз искам да разтворя двете длани
Като дете, дошло да опознава
Света — безкрайно чуден и измамен
И в него учи се да оцелява.

Аз искам да съм в този кръг безкраен
На времето. И утре да ме има.
И нека всеки знаен и незнаен
Остави в спомена си свойто име.

Планетата не е домът под наем,
От който утре можем да си идем.
А тръгнем ли си — накъде, не знаем.
Дано са светли наште капки минало.

Аз искам да напиша хубав спомен,
додето не приблесне във червено
Семафорът за нашето падение,
Необратимо да ни свети за последно.

25.02. 2004 г., София

СВЯТ И ЛЮБОВ

Светът се обяснява във любов
По начини, измислено-различни,
Един и Същ е този топъл зов,
Един и същ по смисъл много личен.

Дали си ти единствен във света
(в който свят обаче аз сама не зная)-
В мълчание да изразяваш любовта
И в огнен поглед, пазен за накрая.

Като непреразказан микросвят
Душата ти за мен стой стаена,
Добре, че имам поглед за отзад —
Зад нея виждам пламенна Вселена.