Пейо Пантелеев

Накануне кто-то не вернулся. Тази вечер някой не се върна.
Накануне кто-то не простил. Тази вечер някой не прости.
Накануне кто-то не дообнял, Тази вечер някой не прегърна,
Не спасся кто-то и не долюбил. Не долюби и не се спаси.
И грязная воскресла тишь. И възкръсна тишината мръсна.
И трупом стала капелька слезы. И сълзата се превърна в труп.
И сердце гнева взорвалось. И сърцето на гнева се пръсна.
И вытек холод из луны. И изтече от луната студ.
Нет вечности, нет состраданий. Няма вечност, няма състрадания.
Сегодня я вернулся на заре. Тази вечер върнах се в зори.
Не вспомнил старых оправданий. Не намерих стари оправдания.
И ощутил – не больно мне! И усетих, че не ме боли!

*** ***
В начале был свет. В началото бе светлината.
Вдруг птицы разбили Тогава птиците разбиха
ту тишину и тишината и се
стали колоколами. превърнаха в камбани.
А люди остались А хората останаха
навек последними. завинаги последни.
Господ не может Господ не може
простить единственно прости, единствено на
самому Себе!.. Себе си!..

перевод Е.Кремакова /сент.-окт. 2005г./